Какви са причините и последствията от едно престъпление? Дали само тялото страда или може би просто душата бавно умира? И дали животът ни може да бъде същият, след като някой е поругал най-ценното, което имаме?
Историите, които Аслъ Тохумджу разказва, можеха да се превърнат в поредната кратка вест, публикувана в някоя криминална хроника. Какво всъщност се случва, когато една жена стане жертва на насилие и жестокост?
Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая...
„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“
Романът „Великанът, който изгуби приказката си“ е разказ за детството и юношеството на момчето, което записва първи клас на четиринайсет години, но след време ще се прочуе като един от най-талантливите турски писатели. Аднан Бинязар не просто описва белязания от бедност и самота живот на едно дете, чието семейство е разделено, но и осмисля историческата епоха през погледа на своите съвременници.
Дъблин през 1907 г., град на прошепнати слухове. Актриса, ненавършила двайсет години, започва афера с по-възрастен мъж, водещият драматург в театъра, където тя работи. Остроумна и красива, Моли Олгуд има десетки почитатели. Но зад кулисите на живота Ѝ има тайна.
Могъщите и богатите са били винаги над закона!
Както всяка друга институция, съдебната система не е защитена от грешки. При едно от най-сериозните недоразумения в Калифорния Роу Къртли, закоравял престъпник, осъден за изнасилване и убийство, се оказва на свобода едва десет години след осъждането си. Двайсет и четири часа по-късно една от основните свидетелки по делото му е убита в дома си по ужасяващ начин. Освен всичко друго, Роу не е случаен човек. Неговите родители, собственици на втория най-голям вестник в Сан Франциско, са сред най-влиятелните хора в града. Десет години по-рано техният отговор на присъдата на сина им е бърз и безпощаден – засегнати са всички, дръзнали да действат в ущърб на Роу. Председателят на журито е изгубил работата си и е в „черния списък“ на професионалната си общност. Началникът на отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско е преместен в районния патрул и с мъка успява да възстанови предишния си пост; подобен е резултатът и за прокурора по делото.
... „Някои истории за зловещото... Да видим сега!“
Литературният Критик Добри Страхилов седна да пише рецензия в хотелската си стая.
Българският разказ има традиции в жанра на зловещото, на демоничното, дори само Светослав Минков и Николай Райнов стигат. За негов късмет авторът на тази книга, „Зазидани писъци“, изглежда ги е прочел, езикът му е ритмичен, има някаква фабула.
Добри Страхилов вдигна очи. Писалището беше в една ниша до прозореца. Навън бе непрогледен мрак и той виждаше единствено лунното кълбо на настолната лампа и собственото си строго лице – сега уютно замислено.
Джоузеф Шеридан льо Фану (1814-1873) е най-големият майстор на страшни истории от викторианската епоха, духовен баща на Хауърд Лъвкрафт и вдъхновител на киното на ужаса на двадесети век. Донякъде забравен в днешно време, англо-ирландецът се изявява в редица жанрове, сред които исторически романи и „сензационни романи” – истории, в които злото прониква по необичаен начин в иначе спокойното и ведро ежедневие на провинциална Англия.
